Идващата ЗАДЪЛЖИТЕЛНА медиация: рискове и плюсове

Митовете, рисковете и плюсовете

Задължителната медиация влезе решително в Европа от 2013г. – в Италия.

КЪДЕ СЕГА има задължителна медиация и по КОИ спорове?

  • Италия – спорове относно съсобственост, недвижими имоти, делба, наследство, семейни уговорки, наем, депозиране за отговорно пазене, търговски наем, вреди от лекарски грешки, клевета чрез пресата или по друг публичен начин, застрахователни, банкови и финансови договори,
    •    Франция – семейни спорове и спорове до 5000 евро (последните – от началото на 2020г.),
    •    Гърция – спорове над 30 000 евро и семейни спорове, (от началото на 2020г.),
    •    Испания – трудови спорове,
    •    Литва – семейни,
    •    Азърбейджан – търговски, семейни, трудове,
    •    Турция – трудови, търговски, относно вземания и обезщетения за вреди, предстои по семейни и потребителски спорове,

Задължителни форми за насочване към спогаждане, предимно с участието на съда, има и в Германия, Чехия, Хърватска, и т.н. Задължителна медиация се прилага масово и в САЩ и Австралия.

В България в момента активно се работи по законови промени в посока задължителна медиация по семейни и някои облигационни спорове, с тенденция за разширяване на този кръг.

КАКВО ОБАЧЕ ВСЪЩНОСТ ОЗНАЧАВА задължителна медиация?

Не е възможно доброволното договаряне да бъде задължително. Затова, когато се казва „задължителна медиация“ всъщност обикновено се има предвид провеждането на една среща за информиране или начало на договарянето с професионален и независим експерт – медиаторът. Тази среща обаче не задължава преговарящите нито да постигнат споразумение, нито да продължат с процеса на договаряне чрез медиация. На практика това е само 1 възможност да чуят гледните си точки и да преценят дали пътят на споразумението във взаимна полза с помощта на медиатор би могъл да им донесе желания резултат.

Защо обаче това да не е само договаряне между страните и адвокатите им? Краткият отговор е – защото никой не издава пред адвоката на другия нито реалните си цели, нито вариантите, на които е склонен, нито пък при ескалирал конфликт е лесно да се проведе спокоен разговор с партньорско обсъждане на проблемите и взаимните ползи.

КАКВО БИ СЕ СЛУЧИЛО при евентуално въвеждане на задължителна медиация в България?

  • Това би означавало двете страни, обикновено придружени от адвокатите си, да присъстват на 1 среща за договаряне с медиация.
  • Дали тази среща би била Преди започване на съдебно дело или След започването му, по разпореждане на съда, предстои да бъде уточнено. В повечето държави, където медиацията е задължителна, са предвидени или двата варианта, или варианта преди завеждане на дело, като предпоставка за него.
  • В тази първоначална среща медиаторът разяснява за страните функцията и процедурата по провеждане на медиация, и кани страните и адвокатите да коментират възможността за започване на медиация по техния случай. Ако те потвърдят, медиацията продължава.
  • Срок. Медиацията е много бърза процедура. Обикновено решенията в нея се постигат за 2-3 срещи. Затова и срокът за провеждането на първоначалната среща по медиация в повечето държави е много кратък – обикновено до 30 дни от подаване на искането. В момента срокът за приключване на цяла процедура по медиация в България е до 6 месеца от започването й.
  • Таксата за първоначална среща по медиация, когато има такава, би била минимална, с оглед покриването на организационните разходи по нея.
  • Ако някоя от страните не присъства на първоначалната сесия, в различните държави се предвиждат санкции като глоба или поемане на разноските по последващо съдебно дело, или на разноските по първата среща по медиация. В България предстои да се уточни дали ще има такава санкция.

Във всички случаи, целта на първата среща по медиация е да даде място, време и подходяща обстановка, в която спорещите страни да започнат разговор за пресечните точки помежду им.

РИСКОВЕТЕ

Медиацията обаче в никакъв случай не е панацея и категорично не е подходящо да се използва в множество случаи.

Например във всички случаи, когато има насилие, натиск върху решенията на едната страна, както и когато трябва да бъдат спрени незаконосъобразни действия на единия, или когато се търси отмъщение, наказване или публичност за вината на другия.

Медиацията е подходяща само, когато и двете страни предпочитат да намерят изгоден резултат, зависят една от друга, за да го постигнат, или е важно, неизбежно, или изгодно да продължат отношенията си – например при дълготрайни търговски отношения или при отношения, свързани с отглеждането на общите им деца.

Освен това, задължителната първоначална среща за медиация би могла да доведе и до трудности за някоя от страните:

  • Например ищецът ще трябва да извърви още една стъпка преди да започне съдебно дело.                Решението: затова обаче ще бъдат гарантирани възможностите му за обезпечение и срокът за провеждането на първоначална среща по медиация би бил в рамките на седмици до месец.
  • Възможно е ответникът да не е съгласен да участва в каквито и да е разговори с ищеца, например защото изобщо не смята, че дължи нещо, или приема това като опит на ищеца да го притиска.                                                                                                                                           Решението: именно затова ответникът ще има възможност да посочи, че попада в някои от изключенията, при които не е длъжен да присъства на първоначалната среща по медиация.
  • Възможно е за хората, в близост до които няма медиатори, това да доведе до допълнителни разходи за придвижване.                                                                                        Решението: във Великобритания например е предвидено отпадане на ангажимент за участие в първоначална среща, ако в радиус от 15км няма медиатор.
  • Когато е необходимо да се плащат такси, свързани с медиацията – за медиатор или за участието на адвокатите в нея, това би затруднило финансово някои страни.          Решението: предвиждане на възможност да се ползва системата на правната помощ за медиациите в тези случаи.
  • Освен това при провеждането на разговора в медиация е възможно някоя от страните да се възползва от получената информация.                                                                         Решението: това не може да бъде избегнато в нито един разговор, и именно затова информацията, която страните не желаят да достига до опонента им в спора, могат да споделят само на медиатора, така, че да си гарантират, че само той ще може да разполага с нея, за да намери допирни точки, които иначе не биха останали известни на никого.

КАКВИ допълнителни ГАРАНЦИИ да очакваме от задължителната медиация в България?

Със сигурност задължителната медиация би довела до още важни промени в посока гарантиране на правата и на реалните цели и интереси на страните:

  • по-активно ангажиране на адвокатите с медиацията – тъй като те са гаранти за правата и интересите на страните в медиацията,
  • по-високи изисквания за квалификацията и дейността на медиаторите, за професионални общности, които да ги подобряват и гарантират, както и за орган, който да ги контролира,
  • по-голяма сигурност при изпълнението на споразумение, постигнато в медиация – чрез въвеждане на бързи механизми за изпълнението му. Такъв механизъм в Италия например предвижда споразумението, подписано от двете страни, адвокатите и медиатор, да има пряка изпълнителна сила. В момента в България пряка изпълнителна сила също може да се постигне сравнително бързо и лесно – чрез директно одобрение на споразумението от компетентния районен съд – съгласно чл.18 от Закона за медиацията. Съдът одобрява споразумението, когато отговаря на закона и добрите нрави – без да се води дело и да се доказва каквото и да е по спорния въпрос. Така одобреното споразумение има силата на съдебна спогодба и е окончателно, и подлежи на изпълнение.

ЗА КОИ ПРОБЛЕМИ МЕДИАЦИЯТА СЕ ПОЛЗВА ВСЕ ПО-МАСОВО И СЕГА

Каквито е да бъдат законовите промени в България, медиацията се използва все по-масово, защото тя дава отговор на проблеми, които не могат да бъдат решени по друг начин.

Най-често това са:

  • разпределяне на грижите за децата и разходите за тях между разделящи се родители – така, че да се гарантира пълноценно родителство и за двамата,
  • отношения между търговски партньори и съдружници, които просто биха загубили много пари при други варианти за разрешаване на спора им,
  • делби на имоти, при които съдебните дела траят години, а често на хората парите или ползването на имота им трябва сега,
  • както и при много други спорове, при които е нужно бързо решение и запазване на пари и имидж.

Ако имате СПОР, по който Ви е необходим външен поглед или съдействие в разговора с другата страна – можете да намерите повече информация ТУК.